Какие жанры получили развитие в 14 - 15 веках?

1) борьба против татаро-монгольского нашествия и ордынского ига стала ведущей темой произведений устного народного творчества. среди них особо выделяется сказание о битве на калке, о рязанском богатыре евпатии коловрате, о куликовской битве.  слагались былины о татаро-монгольском нашествии, в котором сказатели обращались к образам богатырей вокруг старого князя владимира красное солнышко. в хiv-хv вв. заканчивается складывание былинного эпоса. борьба с агрессией немцев и шведов нашли отражение в сказаниях о невской битве и ледовом побоище. новгородские былины о василии буслаеве и садко отражали богатство и мощь независимого вольного города.  2) в этот период сложился новый жанр устного народного творчества – песни, где в отличие от былин герои, события были конкретными, взятыми из реальной действительности. в песнях отражался подвиг людей пытавшихся остановить орду батыя и о борьбе с игом. в песне об авдотье рязаночке, говорилось о простой горемыке, проявившей большое мужество, когда она уводила из полона - (плена) жителей рязани. надежда на скорое падение ордынского ига была выражена в песне «о щелхане» посвященной восстанию твери.  во времена монгольского нашествия погибло множество книг, но традиции письменности и книгописания были сохранены. по-прежнему продолжала распространяться грамотность и письменность. об этом свидетельствуют археологические раскопки в новгороде, где были обнаружены берестяные грамоты. уникальной находкой являются берестяные учебные тетрадки новгородского мальчика онцифира. в 14-15 вв. на руси существовали специальные училища для детей, в которых работали учителя - книжники. сведения об этом содержаться в описании жизни святых. в этот период продолжает активно развиваться книжное дело. крупнейшими центрами становятся монастыри, где были книгописные мастерские и библиотеки. особенно известны были троицко-сергеевский монастырь, кирило-белозерский и соловецкий монастыри. так же мастерские существовали и при княжеских дворах. книги, как правило, создавались на заказ и редко на продажу. в 14-15 вв. на смену дорогому пергаменту и бересте пришла бумага, ввозимая из европейских стран (италия, франция) . изменилась и графика письма. уставное письмо сменилось полууставным. а в деловых бумагах утвердилась скоропись.  3) 14-15 вв. унаследовала публичность .  4)по-прежнему развивалась летопись, но теперь она во многом носила местный характер. с возвышением москвы объединение земель вокруг нее к тому, что московское летописание начинает приобретать общегосударственный характер. первым летописным сводом стала троицкая летопись, созданная в москве в начале 15 века, одним из самых знаменитых летописных сводов стал московский свод 1479 года. все московские летописи были проникнуты мыслью о необходимости объединения земель и сильной великокняжеской власти.  5) центральной темой была борьба народа против захватчиков. следствием этого было появление воинской повести. для этого жара было характерно то, что в основе лежали конкретные события, а персонажи реально существовали. одним из памятников этого жанра является повесть о разорении рязани батыем, где осуждались княжеские распри, как главная причина поражения  под влиянием победы на куликовском поле возникли произведения куликовского цикла. проникнутые мыслью о единстве земель, как залог победы над ордой. «сказания о мамаевом побоище» самое объемное произведение, и «задонщина» , которая тесно связана со «словом о полку игореве» . главная идея «задонщины» - распри ведут к поражению, единство между князьями залог победы над врагом  6) большое развитие в это время получила житейская .  7)не прервалось культурное общение руси со многими европы и азии. сочинения новгородца стефана и смолянина игнатия, побывавших в констанополе, а также «хождение за 3 моря» афанасия никитина-1466 г.  

Олимпийские игры ч древнейшие и наиболее популярные общегреческие празднества и состязания. устраивались в честь зевса, происходили раз в четыре года в олимпии. на время игр объявлялся обязательный для всех греков священный мир, когда не велись военные действия и дороги в олимпию были безопасны. проходили в течение пяти дней: первый и пятый были посвящены торжественным процессиям, жертвоприношениям и церемониям, остальные ч спортивным состязаниям мужчин и мальчиков. в классическое время в программу олимпийских игр входили состязания в беге колесниц, пятиборье, кулачный бой и т. д. участвовать могли только полноправные граждане греческих полисов, позднее ч также и римляне. женщины не допускались к месту игр. победители-олимпионики награждались венками из веток оливкового дерева, они пользовались в греции почётом и уважением, иногда даже обожествлялись. в своих городах они обычно получали важные и политические привилегии. во время игр перед собравшимися выступали поэты, ораторы, философы. распорядителями и судьями игр были избираемые из граждан области элида элленодики. олимпийские игры были отменены римским императором феодосием i в 394 г.

Відповідь:

Димитър Кудоглу е роден на 21 август 1862 година в село Габрово, Ксантийско, в семейството на българите Петър и Стана Кудоглу, занимаващи се с търговия на тютюн. От седемте деца на семейството остават живи само две: Димитър и Мария. Първоначалното образование получава в родното си село от учителя Яков Змейкович, после учи в престижно гръцко училище на остров Хиос и завършва Френския колеж в Цариград. Владее пет езика: български, френски, немски, гръцки и турски. Ранната смърт на бащата го принуждава да поеме неговата търговия с тютюн и грижата за майка си и сестра си. Той продължава работата на баща си – търговия с тютюн със седалище в град Ксанти. Въвеждането на тютюневия монопол в Османската империя през 1883 г. прекъсва търговията с рязан тютюн и Димитър Кудоглу съсредоточава дейността си в откупуването и преработката на суров тютюн в град Ксанти.

 През 1903 г. напуска Ксанти и се заселва Дрезден, Германия, където е борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа. Семейството на Димитър и Екатерина Кудоглу устройва своя нов дом в един от най-престижните квартали на града и успешно се адаптира към елитното общество. Домът им е устроен съгласно традициите на немската аристокрация и най-богатите индустриални фамилии. Широката лятна градина пред къщата е известна с магнолиите, които се развиват добре при влажния климат на града. На първия етаж са трапезарията с колекция от скъпи порцеланови сервизи, салонът за пушене и кабинетът на Благодетеля с богатата библиотека. От тези помещения се влиза в зимната градина, където е любимото място на семейството през студените месеци. Неговият дом винаги е отворен за гости, не само роднини и приятели, но и всички търговски и бизнес партньори. Най-скъпи са гостите от родното Габрово. Димитър Кудоглу закупува и втора къща, където изпълнява задълженията си на почетен консул на България в Дрезден. Така я наричат в града – Консулатото.

През годините Димитър Кудоглу запазва връзката си с родния край. При всяко идване в Беломорието, той посещава родното си село и се интересува от училището, църквата, лечението на съселяните. В края на ХІХ век поема издръжката на младежи от там да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава лечебница и подсигурява заплатата на лекаря и безплатните лекарства за габровци, а през 1910 г. дарява бащината си къща за училище и финансира нейното преустройство.

До Балканската война в 1912 година дейността на Димитър Кудоглу е свързана с износа на тютюни от Османската империя за Европа. След войната империята губи територията, където се произвежда тютюн. Към България са присъединени Беломорска Тракия и части от Македония с традиции в производството и преработката на ориенталски тютюн. Бежанците от частите на Тракия и Македония, попаднали извън България, донасят в старите предели, най-вече в Пловдив, опита в отглеждането и манипулацията на тютюн. През Първата световна война той реализира много сделки за снабдяване на армиите и цивилното население в изолираните от останалия свят Германия и Австро-Унгария.

 

Той става най-големият дарител на създадения в Пловдив „Върховен комитет на благотворителността“ с повече от 195 000 лева. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, в които ежедневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя идеята си да създаде в Пловдив болница за безплатно лечение на всички нуждаещи се. Закупува и място, но до практическа реализация не се достига.  

Семейството на Димитър Кудоглу няма деца, а в края на декември 1923 г. умира съпругата след лечение в Сан Ремо, Италия. Няколко месеца след това Димитър Кудоглу се връща към идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение, в което „да намират на вечни времена изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни болести“. В края на 1926 г. Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа Дома. Всичко това Димитър Кудоглу дарява на българския народ, узаконено с приемането от Народното събрание на специален закон за фондация. На 8 октомври 1927 г. в центъра на града (на мястото на днешната Централна поща) е открит учреденият от него Дом за благотворителност и народно здраве.

 

След дълго боледуване Димитър Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940 г. Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк. Още през същата година в градската градина „Цар Симеон“ е издигнат негов бюст – паметник. Но през 1951 г. паметникът заедно с диспансера са преместени в края на града на Цариградско шосе.